Определяне на кислород (O2) и въглероден окис (CO)

Целта на анализите на димните газове е да се определи пълнотата на изгаряне на въглерода в горивото и количеството и разпределението на топлинните загуби поради непълно изгаряне. При тези анализи се определят съотношенията въглероден диоксид, кислород и въглероден оксид.

Мониторингът на димните газове в котела или горелката е много важен от екологична и икономическа гледна точка. Извършването на анализи на димните газове означава намалени разходи за гориво и по-висока ефективност. Оборудването, използвано за наблюдение на димните газове, варира от прости ръчни устройства до инсталирани сензори за кислород и сложно оборудване.

Анализът на димните газове при изгаряне се използва от години като метод за оптимизиране на съотношенията гориво и въздух. Чрез измерване на количеството излишък на кислород и въглероден оксид в димните газове, причинени от горенето, се постига най-добрата топлинна ефективност и се гарантира, че системите работят с най-ниските стойности на азотен оксид и произвеждат най-малко количество парникови газове. Теоретично, идеалната ситуация е, когато цялото гориво реагира с наличния кислород във въздуха за горене и не оставя нито гориво, нито кислород. Излишният въздух се подава в горивните камери, за да се гарантира пълното изгаряне на използваното гориво. Излишният въздух увеличава количеството кислород и възможността за изгаряне на цялото гориво.

Въглеродният диоксид е продукт на горенето и количеството му в димните газове е важен показател за ефективността на горенето. Оптималното съдържание на въглероден диоксид след изгаряне е около 10 процента за природен газ и около 13 процента за по-леки горива.